Самоорганизираните, до голяма степен, протести на студентите през последния месец и бурната онлайн активност, която цари от началото на януари 2009 г. в редица форуми, блогове и други специфични интернет пространства, ме накараха да стартирам този блок. Не само и толкова като пряка реакция и отзвук на тях, а по-скоро като натрупване на критична маса асоциации, породени от моята многогодишна пристрастност към две области на живота, които са в периферията на вниманието на все по-медийно опосредственото и съзнателно профанизирано българско масово съзнание - неформалните организации и феноменът Уеб 2.0., които днес пред очите ни правят първите си стъпки да се интегрират в една нова реалност, която аз наричам „ПОЛИТИКА 2.0”, която, според мен има потенциала в близките 1-2 години да промени установилото се статукво в отношенията „властващи - граждани” достигнало днес до перверзни форми, от морална, политическа, административна, финансова, икономическа и всяка друга нормална човешка гледна точка.

                Лично аз съм свързан, от една страна, с т.н. в началото „неформални организации” от средата на 80-те години, когато стартирах няколко клуба на психолози в София, посещавани от десетки колеги  тогава и трансформирали се по-късно в неправителствени организации (НПО). Междувременно провеждах семинари с десетки НПО със стотици участници за това как да управляват проекти и да намират донори за тях. Известно време издавах и няколко нюзлетъра посветени на третия сектор като „Помощ за самопомощ”, “Humanitarian Monitor”, “Деца в риск” и др. Въведох такива понятия и подходи като „четвърти сектор” и „социално предприемачество”. За приносът си в развитието на неправителствения сектор в началото на т.н. „демокрация” през 1995 г. бях награден от ААМП с включване в програмата „International Visitors Program” на USIA и Държавния Департамент на САЩ.

От друга страна, от началото на 90-те бях сред хората, които от първите разпознаха големият потенциал на Интернет и другите модерни информационни и комуникационни технологии, както за развитието и реализацията на младите, така и за социалната активност, неформалния, „трети сектор”, социалното предприемачество и политиката „от граждани чрез граждани за граждани в името на граждани”. Напр. през 1997 г. направих едно от първите в София Интернет-кафета, в което наред с безплатни офис-услуги за НПО-та, кафе, безплатен достъп до Интернет, се играееше и на компютърни игри по двойки с каски за виртуална реалност, нещо което май и досега не се практикува у нас.  

                Основната цел на настоящия блог „ПОЛИТИКА 2.0” е да инициира, подкрепя и осигурява (по-скоро идейно, отколкото институционално и материално) нов тип политика - интерактивната и колективно споделна политика на активните граждани през 21 век чрез използване на новите информационно-комуникационни технологии за формулирането, публичното и масово обсъждане, отстояване и реализиране на своите нужди, интереси, идеи и въжделения, така че постигнатото да удовлетворява максимално голям брой граждани и да синтезира и интегрира по оптимален начин техните искания, т.е. масова и многомерна реализация на принципа Win/Win („Аз печеля, Ти печелиш, Всички печелим”).

На основата на тази нова технологична основа и нов синтез и „брак” между организациите на гражданското общество и технологиите на Уеб 2.0 (а в перспектива и Уеб 3.0) е възможен масов (включващ стотици хиляди и дори милиони), колективен граждански мониторинг, контрол и коректив върху официалните, в т.ч. и изборните т.н. „властови структури”, т.е. различните органи и институции на властта. А основните от тях, както всички знаем са: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебна власт, органи на изпълнителната власт и всички други институции, органи и органчета, финансиращи се от държавния бюджет, т.е. от средства събрани от гражданите, които по своят произход, цели, функции, дейност и резултати са призвани и задължени да служат на своите граждани, а не да ги използват за свои лични цели, както всъщност, на практика се оказа, че правят политическите и бюрократичните елити у нас, наброяващи в своята основна, пряко отговорна за безобразията, маса не повече от 0,1% от населението (до 10 х. д.), т.е. 1/1000 от гражданите на България.

Нещо повече, освен контрол и коректив, новият синтез между НПО-та и Уеб 2.0 позволява рязко да се повиши както качеството на експертното знание (чрез механизмите на популярната напоследък парадигма „Мъдростта на тълпата”, така и въвлечеността на значително по-големи групи граждани (чрез удобни, леснодостъпни и почти безплатни технически средства и канали) в поставянето, анализа, решаването, реализирането и усвояването на важните за хората социални и всякакви други проблеми, решения, перспективи, визии за България, отделни нейни региони, сектори или конкретни по-големи или по-малки социални групи.

Един първи опит в промяна на начина на правен на политика бях направил чрез една организирана от мен в средата на 90-те години в НДК експертна конференция под надслов „Демокрация и ефективност”, от която за мен стана окончателно ясно, че властта не се интересува нито от демокрация, нито от ефективност, а само от ефективно и не-демократично консумиране на властта.  Явно моментът тогава за някакви политически промени в механизмите на властта не само не бе узрял, но и бе противопоказен за самата власт.

Напоследък, обаче, като, че ли е налице революционна ситуация, в смисъла, по който някога Ленин я дефинираше, а именно: „Властта повече не може и не в състояние да управлява, а масите повече не искат да бъдат управлявани по този начин”.

Но ако превратът на 10.11.1989 г. бе вътрешно-партиен, а промяната във властта от януари 1997 г. бе между-партийна (стани ти да седна аз), то днешната промяна следва и трябва да бъде от по-общ характер, а именно - промяна в начините и механизмите, по които си взаимодействат гражданите и структурите на властта, т.е.  над-партийна.  Целта е да се постигне едно много по-високо ниво на контрол, отговорност и пряко взаимодействие (и в положителен, и в отрицателен смисъл) между граждани и власт, като везните на първоизточника на власт се наклонят в полза на гражданството, който е и върховния суверен на всяка власт и, който бе систематически и съзнателно обезвластяван от всички досегашни управляващи, независимо от партийната си принадлежност. Тази теза, позиция и стратегия ясно си проличава и от исканията на самите студенти, а именно:   

„Политическата система в България е лоша, генерира корупция и трябва да се промени. Това заявиха представители на студентски, природозащитни и земеделски организации, които са организаторите на предстоящия на 14 януари граждански протест пред парламента.  "Искаме прозрачно управление и пряк граждански контрол върху решенията на политиците, а не да сменяме една партия с друга. Писна ни години наред да живеем в бедна корумпирана държава, в която 2 години след членството й в Европейския съюз не е приложена нито една европейска практика".

                В следващи мои постове в настоящия блог ще развия по-подробно идеята си за механимите и формите на т.н. „Политика 2.0” за да може реално, ефективно, макар и еволюционно, но необратимо да се променят акцентите и механизмите на взаимоотношенията „граждани-власт”, така че интересите на първите да са водещи за вторите, а не обратно, както е в момента.

                В тях ще въведа и по-детайлно аргументирам необходимостта от такива нови оф- и он-лайн обективни и виртуални реалности в новата българска политика, които да заменят постепенно днешната „Политика 1.0” със значително по моралната и ефективна политика, а именно „Политика 2.0” като: 

• „Гражданин 2.0”,
• „Активизъм 2.0”,
• „Референдум 2.0”,
• „Протест 2.0”,
• „Опозиция 2.0”,
• „Партия 2.0”,
• „Правителство 2.0”,
• „Власт 2.0”,
• „Меритокрация 1.0”,
• „България 2.0”,

както  и някои други по-специфични понятия от арсенала на модерната глобална оф- и он-лайн демокрация и политическа ефективност, базирана на съвременните технологи, като  “Collective Intelligence”, „Wisdom of Crowds”, “Prediction Markets”, “Mass Collaboration”, “Web 2.0 apps”, “Smart Mobs”, “Twitter” и др.

    Следващият ми пост ше бъде посветен на кратко въведение в т.н. "Колективна интелигентност" и нейните възможности за използване в новия подход и механизъм за "Политика 2.0" у нас в близко бъдеще и какви инициативи смятам да реализирам с помоща на съмишленици

Успех в начинанието.
Готова съм за четене :)

Само се надявам да има достатъчно хора на твоето ниво, за да заработи, защото повечето интелигентни хора са извън граница

Здравеите, дано интелигентите ъад граница да имаме как също да подкрепим, поне с по-добро огледало на ситуацията, подадено от извън страната. Все пак нещата се процеждат все повече извън монопола на жълтеникаквата ни информационно-затъмнителна преса...та и отвън се вижда добре, не само изотвътре... Та ако ще сме полезни, поне с инфо ексчеиндж всички могат да спечелят.
браво за NGO идеята, в Будапеща тя вече работи на високи обороти! Помислете, че унгарци измислиха iWiW, глобалната социална мрежа за връзки и познанства!

Naistina, ima shans - osobeno s dejstvitelno navlizashtite tehnologii 2.0, pozvolqvashti da spodelqme mnenieto si MYLNIENOSNO s ogromen broj 4itateli.
Shte e interesno da se napravi prou4vane, ideqta dokolko e razvita v drugi obstestva. Ne 4e iskam da omalovazha avtorstvoto, no neka ne otkrivame toplata voda, kogato mozhem da se pou4im ot drugi. Ako i da ne mozhe da se polu4i nagotovo, pone da osyznaem i po4erpim ve4e postignatoto. A v mnogo ot evropejskite dyrzhavi ima mnogo takiva primeri.