ПОЛИТИКИ вместо ПОЛИТИЦИ:

 

или как в 10 стъпки Реално да се Овласти Народа

 

 

 

ЗАЩО? или за Причините изискващи Промяна

 

През последните години десетки граждански образования се опитаха по законен начин да поискат да бъде чут техният глас и удовлетворени, макар и частично, техните искания, да бъдат решавани техните нужди и проблеми в десетки области - ниските майчински, липсата или скъпите лекарства, непосилните цени на монополните услуги на ток и парно, обвързващите договори на мобилните оператори и много други. Върхът на всичко беше доведеният до абсурд псевдореферендум за Белене и непоносимите сметки за ток. За всички стана ясно, че държавата, представителната демокрация, парламента и партиите НЕ са в състояние, не могат и не искат да решават проблемите на хората, че досегашният политически модел, който се основава на парто-крация, а не на демо-крация е изчерпан. А сега,  вместо решения, премиерът абдикира от отговорност, а президентът показа, че се стреми да запазва политическото статукво. Затова са необходими нови правила на «играта», нов обществен договор, и основани на тях нови решения, нужни са нови политики и нови процедури гарантиращи ефективно отчитане и решаване на проблемите на хората. Време е за преход от държава на егоцентричните лидери и месии в държава на ефективните политики и процедури.

 
 

 

КАКВО ?

 

 

Основна ЦЕЛ на промяната:

 

 

 

            Създаване и реално утвърждаване на демократични процедури на всички нива в публичния живот (държава, общини и др.) които да съвместят представителната с пряката демокрация, при което гражданите да имат реалните инструменти да контролират своите представители във всички публични органи и да ги насочват към ефективно и справедливо решаване на техните проблеми, нужди и въжделения.

 

 

 ЦЕЛИ:

 

            1. Всяка публична институция в Република България (държавна - законодателна, изпълнителна, съдебна, регулаторна – или общинска и др.) да има Надзорен Граждански Съвет (НГС) с цел осъществяване на граждански контрол върху тяхната дейност и с право на вето върху техните решения, ако те не съответстват на публичния, народния интерес.

 

 

            2. В ръководството на всяка публична институция в Република България (държавна - законодателна, изпълнителна, съдебна, регулаторна - или общинска и др.) да има Гражданска Квота (ГК) в размер не по-малко от 1/3 от състава им с цел представляване на гражданския, народен интерес.

 

 

 

            3. Представителите на НГС и ГК да се избират със жребий за срок от 1 година от заявили се и регистрирали се активни пълнолетни български граждани с висок морал и висока обща и професионална култура, балансирани и диалогични личности, които:

                        - не са били членове на никоя политическа партия;

                        - не са имали връзка с ДС;

                        - не са били осъждани

 

 

            4. Създаване на онлайн система (България 2.0) за информиране, обсъждане и гласуване по всички важни въпроси, проблеми, нужди и въжделения на национално, секторно и местно ниво, която да е публичен форум за обсъждане на проблемите и решенията на всички важни публични въпроси, както и да служи за референтна рамка за представителите на гражданите в НГС и ГК.

 

 

            5. Създаване на онлайн система (BulgarianLeaks - от типа на Wikileaks в чужбина и „Биволъ” в България) за събиране, изясняване, анализиране и оповестяване на факти и доказателства за дейността и решенията на всички държавни и общински институции и техните ръководители и служители, които са довели до ущърб на интересите на народа през последните 25 г. (1989-2013), на основата на които да се потърси съдебна, административна и морална отговорност от лицата, които са взели тези решения.

 

 

            6. Бързо и ефективно създаване на всички предпоставки и осъществяване на първите стъпки за ликвидация на монополите и създаване на регулирана пазарна икономика, която на основата на национални, секторни и местни програми и проекти, да осигури постъпково за 10-годишен период (2013-2022) достигане до средноевропейско ниво на жизнен стандарт на българските граждани.

 

КАК ? или някои от ИНСТРУМЕНТИТЕ за постигането на Целите:

 
 

            7. Свикване на VIII-мо Велико Народно събрание, което да изработи и приеме нова Конституция, която да смени съществуващия политически модел (от смутната 1991 г.) с нов, в който чрез механизмите на пряката демокрация да се компенсират проявилите се през последния четвърт век недостатъци на досегашните български форми на представителна демокрацията, чрез което да се създадат широки възможности за реално участие и контрол на гражданите в управлението на държавата и общините, така, че осъществяването на техните интереси и права да са смисъла и фокуса на всички избрани от тях институции и представители в законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власт.

 

 

8. Създаване на Граждански народни събрания и форуми на всички нива - национално, секторно, местно - които да се свикват регулярно, примерно един път месечно, или извънредно, напр. от 1% от активни регистрирани пълнолетни неосъждани непартийни граждани и на тях да се обсъждат важни за гражданството проблеми, въпроси и нужди.

 

 

            9. Създаване на правна основа и форма за бързо и ефективно отзоваване на всички избрани и овластени от народа негови представители, както и всички служители в публичните органи на властта (държавни, общински и др.) чрез аргументирано искане от НГС и ГК на основата на обосновани информации и доказателства за нарушаване от тези представители и служители на интересите на народа.

 

 

10. За да има смисъл формулирането и лансирането на изброените цели и инструменти, следва те да се реализират чрез създаване на правните, административните и други механизми за тяхното осъществяване и стартиране в рамките на настоящата календарна година, т.е. през следващите 300 дни, като:

 

 

 

- през първите 100 дни се излъчат представители на гражданството, установят се легитимни форми за тяхното представителство и се проведат избори за Велико народно събрание;

 

 

- през вторите 100 дни се създаде и приеме нова Конституция, която да промени и легитимира нов политически модел, който да овласти реалните възможности за ефективен граждански контрол върху всички публични власти;

 

- през третите 100 дни, на основата на новата Конституция, да се променят всички ключови закони и да се учредят като структури и се изберат първите представители на гражданите във всички Надзорни Граждански Съвети и Граждански Квоти.

 

 

ВАЖНО!

 

Ако изброените по-горе цели и инструменти за осъществяването им,и в частност, свикването на Велико народно събрание за смяна на политическия модел, не се приемат от основните политически партии и от президента, то про-тестите на гражданите ще продължат докато те не се осъзнаят и приемат от тях. Съществуващият политически модел се основава на идеи от 19 век и практики от 20 в., а днес сме 21 век, векът на интерактивната, интернет-базирана, партиципативна, пряка демокрация. Ако властниците не се съобразят с това, те рано или късно, не само ще бъдат сменени, но и пометени от гражданите, които отстояват не само днешните си интереси, но и искат справедливост за причинените им през предишния четвърт век лишения, както и реализиране на надеждите си за достоен и качествен живот в родината си през следващите 1-2 десетилетия. Макар, че изброените по-горе 10 стъпки да изглеждат нестандартни за стандартно мислещите политици и анализатори, много скоро, те ще станат единствено възможния позитивен изход пред алтернативата от непрекъснати хаотични протести. Днешното време иска демократични и ефективни процедури и политики, а не политикани и лидерски партии. Нужна е демо-крация, а не парто-крация.  Това е не само рефренът днес по целия свят, но и единствената смислена бъдеща перспектива.

 

 

 ================================================================================================================================

 

За контакти и подкрепа:  

Панайот Рандев, фондация „Човек Плюс”, София, prandev@abv.bg;  

тел.: 02/9899045,  0876422652,  0897981299

Имам един познат- посредствен кариерист. Обиколи партии с различни политически възгледи и етнически състав с надеждата да пробие до трапезата. При неговата активност- прост та му лесно, ще иска да стане и граждански надзорник. При това ще иска и да се плаща, защото си губи времето. При това ще иска да се свърже и със старите си дружки от разни партии за да получава бакшиши срещу разни услуги. Горните предложения не дават основание да ги смятам за преграда пред лошите.
1. Гражданската квота ще удвои и утрои съществуващите бюрократи. Веднъж защото се иска 1/3 от състава на институциите да са независими, втори път защото тия трябва да имат специалисти под ръка за да вземат какво да е умно решение.
2. Контролът от страна на гражданите върху характера и поведението на новоизбраните е нищожен. В едно село вече не се познават, та в национален мащаб... с какъв ентусиазъм бе избран потомствения благородник Симеон, а се оказа сметкаджия, човекът от народа Бойко, а се оказа мафиот.
3. Начинът на предлагане и избор пак ще е на тъмно, от изборни комитети и хората ще гласуват според познанствата си(или предлагате друг начин за избор- прим. редуване като при етажната собственост, показала безброй слабости).
4. Дори за възпитанието на детето си се облягаме на специалист- педагог, а за управлението на държавата се отказваме от професионалистите- политици и го възлагаме на съседа. Дори в училищата, пак си имаме директори и решенията на учителите се взимат по- на сериозно от тези на родителите активисти. Та, ако вземем състоянието на просветата, от която сигурно разбирате, тя по- добре ли е сега? Учителите не се ли отнасят иронично към решенията на настоятелството като непрофесионални? Да не докараме икономиката на страната до нивото на школото- неграмотност и безредие?

Предпочитам известни професионалисти пред непознати лаици. Не съм ли прав?

Това е коментар към коментара на socialismus.
Моите предложения за нов, по-ефективен и демократичен политически модел са предложение за дискусия по тях, за тяхното конкретизиране, уточняване, операционализиране и т.н. Нямам намерение да съм демиург, а по-скоро един трезв и конструктивен глас, в доста разнородния и дори хаотичен хор.
Предложените 10 стъпки, цели и инструменти са едно "първо завъртане" на идеите. Те, разбира се, че могат и дори трябва да се конкретизират. По-долу правя една-две стъпки в тази посока.
Първо, една от важните идеи е не само да има възможност, но и да се създаде механизъм за взаимен контрол - на политиците и управленците от гражданите, на самите граждански структури една от друга (гражданските квоти от надзорните граждански съсвети, последните от гражданските народни събрания, а те от своя страна от онлайн системата за гражданско информиране, обсъждане и гласуване и т.н. и т.н.).

Второ, за да няма корупция в самите граждански форми, трябва да има поне половин дузина изисквания към представителите в тях (виж напр. т. 3 по-горе), те да се избират по жребий (още от времето на атинската демокрация е установено, че това е най-добрия начин за избор), да са кратък период представители - половин или една година, да има процедури и механизми за взаимен контрол (тук не става дума за взаимно прецакване и доносничество) и др.

Трето, да се проучат и представят за публично обсъждане десетките форми на пряка демокрация и граждански контрол, които реално съществуват и се ползват по света от години. Да се видят техните плюсове и минуси, показани досега, и, което е най-важното, да се прецени дали, доколко и как да се приложат в нашите български условия, както и да не се притесняваме, да създадем свои, чисто български форми (напр. А.Тофлър в "Третата вълна", 1980, даваше за пример за бъдещо глобално използване т.н. "балканска задруга" от 19 век).
Четвърто, наистина сме узрели егоцентричните лидери да бъдат заместени от демикратични процедури.

Най- напред това са политическите партии. Чрез тях хората могат да участват в управлението както на местно, така и на национално ниво. Има и групи за натиск- ето говори се за Алексей Петров и други противници на правителството, които спонсорирали протестите. Има професионални организации- лекарите имат сериозни поводи за активност, оръжейниците. Има сдружения като Екогласност, Отворено общество, Ромски организации, разни други фондации и сдружения с пари от българи и чужденци, които защитават съответни интереси. Има даже закони за такива организации. Има и закон за събранията, т.е. съществува регулация. Има църкви, свързани с надчовешки авторитети, които могат да повлияят на вярващите за висок морал. Има социологически институт и статистически институт, има частни и транснационални компании, изследващи обществено мнение и предлагащи изводи (съобразно парадигмите си). Държавата изучава нагласите сред обществото с явни и негласни методи вкл. в интернет, който пък дава много и свободни мнения по всички въпроси. Тъй че пътища много.
Обаче.
В момента хората не си правят труда да ги използват, а са включили на разрушителна вълна ("за всичко са виновни комунистите") и под предлог граждански контрол ни манипулират по най- недемократичен начин да спрем олевяването.
Май ще се окаже, че развитият социализъм е давал повече възможности за гражданско участие от развития капитализъм. ;)

Хубави идеи, които не могат да се реализират. Ще дам само един пример - в гражданската квота да участват хора с висок морал. Ок - и кой е тоя, който ще определя степента на морала ми? По какви принципи? Вероятно Бог ще поканите? Или Бог , Аллах и Буда? :)
Хайде да мислим малко по-сериозно, а? Или да гледаме опита на развити и утвърдени демокрации просто.